на Ани от мен.   не вярвах,че това ще се случи. мислих,че си различна. на теб само разчитах. вече те забравям,искам.   не вярвах,че си друга,освен моя. мислих,че си такава (за)винаги. за теб само мечтаех. вече те забравям,искам.   вярвах в теб и белотата ти. не мислих,че си друга. за това се върнах вече те забравям,искам   (по)вярвах в теб и писмата ти. не мислих,че си човек-маса за това останах. вече те забравям,искам.   (по)вярвах в усета ти за емоциите ми не мислех,че е измама. сега те няма,нима не ме усещаш? вече те забравям,искам.   (по)вярвах във вричането ти. в думите ти на хълма. подари ми криле,исках за нас да успея вече те забравям,искам.   (по)вярвах в очите ти. потъвах,изгубвах се в тях. като на бяла азиатка. вече те забравям,искам.   къде си,не виждаш ли  каква вселена създавам за нас с любовта си по теб. не ме ли усещаш вече? не ме ли искаш вече?   кажи ми поне,успях ли да изпълня  предназначението си?сега щастлива ли си? в нашата градина....    

И само за да ти покажа колко сходно осезаваме, това е писано почти преди година, по сходен повод:

"Даже искам...

Не си те спомням
губи ми се образа ти.
Изтривам го съзнателно като ненужен файл,
като зловреден и разяждащ вирус,
присветващ с предупредителния знак
предателство.
Боли, но нищо. Даже искам.
Да те изтрия от себе си докрай.

Замазват ми се всичките черти и форми
и непознати са ми вече и душа, и тяло.
Навярно си ми смътен от сълзите,
защото още яростно обидно е. До бяло.
Боли, но нищо. Даже искам.
И заличавам те от себе си. Изцяло.

Не помня устните ти
и не искам да ги знам,
нито вкусът ти,
нито ароматът. Забравям всичко.
Боли, но нищо. Даже искам.
За да ги нямам в себе си. До пустота и безразличност.

Да, случи ни се нещо,
но дотам -
до изборът ти, който сам направи.
Забравяй ме и ти! Не се мотай.
Боли, но нищо. Даже искам.
За да те махна от себе си. Тотално.

И знаел ли си даже
ти за мен?
Не вярвам да си проумял напълно.
Не вярвам и да можеш.
Изчерпахме се, това бе. Карай.
Исках да ти кажа само, че ме няма.
Боли, но нищо. Даже искам.
Изтръгвам те от себе си. Докрай."

Позволявам си, само този път, въпреки, че си пожелал друго.

Съжалявам!
И знам, че трябва да мълча. По принцип.

не съжалявай,усмихвай се.не трябва да мълчиш и по принцип бъди себе си,свободна и щастлива....това е важно,мого важно за мен...

безгранично щастлив Човек. Защото заслужаваш!

Благодаря ти! За всичко...

в същност аз ти благодаря,че ми светиш в ноща...