Постинг
28.03 20:53 -
Смъртта

Има дни, в които мислите ми се превръщат от цветна картина на Огюст Реноар, съдържаща живот и радост, в мрачни фигури с изкривени демонични лица като от гравюра на Алберхт Дюрер. Пътувайки, потопен в кисело - сладката слуз на културните феномени от нашето време и получавайки сетивно удоволствие от комерсиален филм с любим персонаж Хектор Барбоса, който казва "Денят в който умираме е денят за който живеем", сдъвквайки тази амалгама от паралелни вселени и изгубена в тях Мишел Йо, оригвам се звучно със схоластичната идея за душата робиня на тялото и в мен се появява копнеж за смъртта. Като неизменим извод от всичко това - религия, философия и културна безвкусица изграждаща моята личност, започвам да си мисля, че смъртта е ключът към истинската свобода и независимост. И само на нейна територия до нас нямат достъп всякакви простаци и навлеци. Един вид меланхолия, която те събужда от догматичната дрямка на живота.
Aas Aachen See
Няма коментари