Обществото на мъртвите поети Онзи ден на "Славейков" в Столичната библиотека бях на представянето на поезията на Георги Константинов. Атмосферата беше напоена с мирис на нафталин, като застояли дрехи в гардероб и алкохол. И ако нямаше един конкретен човек бих казал доста скучна. И така... Поезията и творчеството на съответният Георги Константинов блика с някакъв екзестенциален неуспех. Може би той сюблимира неуспеха си в личен план изразяваща се от възможността от раздялата. Чудя се Георги Константинов дали няма някаква перверзна мания към самонараняване. Може би е зодия Скорпион или поне стои близо до тази зодия. Някакъв вид мазохизъм, защото цялата му поезия се фундаментира за раздялата. Раздяла, раздяла, раздяла. О"кей, питам се аз защо съответният Георги Константинов приема раздялата като предел и защо изобщо той допуска да се стигне до нея. Защото нали когато се вричаш на любов в някого, това предполага любов докрай и отвъд него. Наоколо имаше   доста позавяхнали като творчество и дрехи и ако щеш жажда за живот, както казват немците " Lebensmьde" , които гледаха някак примамливо и пиеха алкохол доста по- бързичко, отколкото вървяха стиховете. Цялото ми наблюдение и всичко, което се случи наоколо ме накара да си представя една доста жалка за България действителност, а именно безнадежността в поезията, безнадежността в начина на живот и безнадежността изобщо. Та се чудих къде е любовната поезия с която ни заливаха, къде е безнадежността из стихотворения, които бяха написани очевидно на чашка-две или бързайки. Не, че не ми хареса- напротив. Забавлявах се доста добре, защото причината да отида там беше една друга и изобщо не беше тази поезия. Но пък се чувствах доста добре. Та така...  За съжаление всичко, което се случва в България е един вид изнасилство на реалността или по- точно реалността в естествения й вид. Всичко, което се случва в България е една неестественост, едно прескачане на нещата. Но пък от друга страна като се замисли човек- какво му трябва на софиянеца. Малко културна програма, с която може да изпие глътка алкохол, потапяйки се в дебрите на една стихосбирка, претендираща за любовна такава. Макар, че вече както казах- тя гравитира единствено около проблема за раздялата. Който според мен няма нищо общо с любовната поезия. Да, на фона на всичката пошлост и чалга, която ни залива в тази държава това е глътка свобода или един свеж културен дъх. Но пък, така или иначе живот си продължава без Георги Константинов и неговата поезия, дори мисля, че много хора не я чуха и разбраха. Обаче пък забелязах млади душички, които търсиха любовта на живота си точно в такива мероприятия. За жалост границата е доста тънка червена линия. От една страна младите душички, които търсят любов. От друга страна застарелите ни и алкохолизирани писатели, т.нар. " интелект на държавата ни". Това ли е интелектуалеца- брадясал, безпаричен, алкохолизиран и с хигиена нулева. Та така виждам нещата аз.  Дано не съм прав.