Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.05.2014 14:29 - Зиная
Автор: chalama Категория: Тя и той   
Прочетен: 1102 Коментари: 0 Гласове:
3

Последна промяна: 27.10.2016 13:20


 Лондон  многообразен и еднакъв. Какво би бил той без мъглата, онази всепоглъщаща, в която светлините имат призрачен вид. Лондон с постояните забързани и намръщени хора. Улиците бяха някак умълчани и сгушени в себе си.
Тя крачеше бавно, безцелно оглеждаше се във витрините, да беше много красива. Може би за това се казваше Зиная. Беше успяла ,млада и смоуверена, но не беше щастлива. Само спомена и останал от едно не далечно минало, спомен който тя много обичаше. Булевардът мъждукаше в очакване на зимата и мириса и вече беше тук. Светлините му, лениво се отблъкаха в мъгливата вечер. Закъсняли минувачи бързаха да се стоплят при хората, които ги обичаха. Магазинчето беше малко и някак смутено скрито в редицата от луксозни витрини, Беше топло подредено и като че излезнало от фантазиите за закъсняла любов. Тя не усети как влезна в него. Този магазин не беше бляскъв, тя обичаше бляскави неща, но все пак влезна в него и се почувства потопена в роман на Маркес с някакъв магичен реализъм на около. Това беше магазин за пеперуди. Всякакви живи и пъстри пеперуди пъркаха в такат на очакване. Зиная се огледа на около , но не видя никой. Погледа и се спря на една черна и самотна пеперуда. Беше нощна пеперуда. Тогава чу глас, който и каза. 
- Само много тъжни и самотни хора харесват Noctuidae. Но пък тези пеперуди са уникални и незаменими, като поведение и цветове.
Гласът беше топъл и нежен. Тя го потърси с очи и тогава видя продавача. Той и приличаше на продавач на илюзи. Но бързо му отговори:
- Може би силните хора, хората на ноща харесват тази пеперуда.
-Красива сте, отговори той.
Тя се смути от този отговор и каза само: Благодаря.
 
От радиото тъкмо започваше While Your Lips Are Still Red.
 
Sweet little words made for silence
Not talk
Young heart for love
Not heartache
Dark hair for catching the wind
Not to veil the sight of a cold word....
 
Запяваше Marko Tapani Hietala. 
 
–Ти ми приличаш на черна роза,като очкавано съобщение от  профил, каза продавача.
- А ти ми  приличаш на Малкия Принц, усмихна се тя. Имаш неговите тъжни очи и детска наивност.
Той погледна очите и, бяха дълбоки и красиви. Той потъна в тях изгуби се.
-Знаеш ли тук в моя магазин за пеперуди влизат всякакви хора, някой от тях иска да останат за винаги.
-Аз ще остана ,колкото поискаш, отговори тя.
 
За първи път след разговора с лисицата, Малкият Принц беше объркан. Спомни си и за неговата роза. 
Но сега тук в магазина му стоеше най хубавата жена в света му. Той знаеше,че не е за нея. Ума му болезнено му напомняше това, но пък очите и бяха толкова красиви и искрени, а той толкова много искаше да я целуне. В същност искаше всичко с нея. Позволи си да и повярва. Имаше нужда да го направи. Знаеше за болката, за безсънието за липсата и очакването.
 
-Колко струва пеперудата? Попита тя.
-Коя пеперуда, попита той.
- Тази , нощната. усмихна се тя.
- Нищо не струва, подарявам ти я, каза Малкия Принц и отвори кафеза.
 
Kiss while your lips are still red
While he’s still silent
Rest while bosom is still untouched, unveiled
Hold another hand while the hand’s still without a tool
Drown into eyes while they’re still blind
Love while the night still hides the withering dawn
 
Тя взе пеперудата, погли я нежно и отвори вратата. Пеперудата почувствала свободата си отлетя в ноща, към най близката светлина.
 
- Не си отивай от мен, каза Малкия Принц.
- Ще остана, докато пожелаеш отвърна тя.
 
Господи, колко беше красива, светлината нежно докосваше коста и, Малкия Принц я ревнуваше от светлината, искаше той да доксова коста и, да я разресва с много любов и нежност. Приближи се до нея, вдъхна парфюма и, той ухаеше на жасмин и меланж от свежи горски цветя.
 
Тя хвана ръката му и каза:
- Знаеш  ли, ти си моя мечта. После затвори вратата и си тръгна.
Той дългоо гледаше след нея, мислише си , че това е някакъв сън, но пеперудата я нямаше. Не можеше да повярва, че тя го харесва. Той изитича на вън но нея вече я нямаше, само мъглата знаеше сега къде е тя.
 
First day of love never comes back
A passionate hour’s never a wasted one
The violin, the poet’s hand
Every thawing heart plays your theme with care
 
 
На следващия ден в магазина за пеперуди имаше много хора, всеки от тях търсеше пеперудата на желанията си, Малкия Принц беше се научил да отгатва желанията им. Бързо се справяше с тях, но очите му постояно гледаха към вратата. Чудеше се дали тя ще дойде пак при него. Денят му премина неусетно тъкмо подреждаше пакетите с храна за пеперуди , когато усеети познат аромат. Той не смееше да се обърне, не искаше да се разочарова от липсата и. Може би толкова много искаше да я види, че сетивата му долавяха това негово желание под формата на парфюма и. Тя не би дошла за ме, мислише си той. Тя е прекалено красива за мен. Тъкмо тогава чу гласа и.
 
– Знаеш ли, каза тя, сънувах те и беше толкова истинско.
 
Той се обърна светкавично, днес тя беше още по красива беше в жълта рокля на червени цветя.
Искше да и каже нещо, да я поздрави както подобава етикета. Но се чу да казва:
 
-Обичам те и искам да го изкрещя на целия свят.
-Хей Малки Принце, знаеш ли симисъла и значението на това, което каза?
 
Той я гледаше, думите му , ума му бяха някъде далеч. Той само искаше да я целуне, пак потъваше в очите и в усмивката и, света около него се завъртя във ритъм с джазова артикулация. Всяка една клетка от него искаше да я целуне, върха на последната му мисъл искаше това. Усещаше себе си отдаден и обладан. Усещаше се подвластен на Зохар. 
 
 
Kiss while your lips are still red
While he’s still silent
Rest while bosom is still untouched, unveiled
Hold another hand while the hand’s still without a tool
Drown into eyes while they’re still blind
Love while the night still hides the withering dawn
 
 
-Ела каза, Малкия Принц и протегна ръка. Ще ти подаря крила, крила на любовта за да полетиш с мен.
Той държеше ръката и, вървяха на горе към кулата на магазина. Небето беше сиво и студено.
На върха на кулата , той я потпита:
- Ще бъдеш ли моята лисисца?
-А ти ще ме опитомиш ли, попита тя с усмивка.
Усмивката и беше  магнетична, привличаше всеки и всичко, като необходимост за живот, като среднощен експрес на желанията ни.
Тя чувстваше себе си ,като в някакъв вид магия. В същност сега тя беше неговата Магия.
 
- Готова ли си за това, попита Малкия Принц.
-Винаги съм била готова отвърна тя.
 
После с учудване забеляза, че има криле, сега тя можеше да лети. Приличаше на ангел. Летенето и беше лесно, като че ли винаги го е правила, той я държеше в обятията си, прекалено нежно за да не я нарани и прекалено силно за да не я загуби. Нито повече или пък по малко от това. Кулата се смаляваше, улицата също, дори и Дюрънс парк започна да изглежда ,като петно от детска рисунка.
Те бяха щстливи и летящи, поне Малкия Принц беше така щастлив и летящ, не виждаше нищо освен нея. Малкия Принц, знаеше, че тя пак ще изчезне така тайнствено и за това я попита:
 
– Коя си ти, за какво така тайнствено изчезваш нощем?
– Коя си мислиш че съм, отговори тя.
 
Той не искаше да и казже онова ,което си мислеше, Но не искаше и да е лицемерен. Искаше да може да я гледа в очите.
 
– Мисля си, че си не почтена, каза той.
– Как можеш да си помислиш това, отвърна тя и една сълза се спусна от очите и. Никой не ме е наранявал така
 
В този момент всичко се срути, крилете и се разпаднаха и тя започна да пада....
 
– Която и да си , каквато и да си, за мен няма значение, обичам те и това е всичко, каза той.
– Отивам си, сбогом Малък Принце...
 – Ти обеща да останеш с мен докато искам.
– Не ме искаш вече, каза тя, ти ме нарани а беше моя мечта. Не мога да ти имам доверие повече.
– Обичам те, остани не си отивай, недей.
 
 
Гласът му остана без отговор, само дъжда плачеше или тъжен Малкия Принца чуваше плача на
капките. Той протегна ръка към нея, искаше да я задържи, не каза нищо. А тя падаше за
пореден път в свето разочарование и болка. 
 
Kiss while your lips are still red
While he’s still silent
Rest while bosom is still untouched, unveiled
Hold another hand while the hand’s still without a tool
Drown into eyes while they’re still blind
Love while the night still hides the withering dawn
 
Когато влезе в магазина си, той не виждаше красотата на цветовете и тишината на светлините.
Отвори вратата и отвори всички клетки. Пеперудите летяха на вън в дъжда, те се разхвърчаха на около една по
една кацаха уморени и напоени с дъжд. Малкия принц остана сам в дъжда. Искаше да
и каже много неща, но знаеше,че сега не бива, защото тя  пожела да остане сама със
себе си.
 
Тя докосваше раменете си ,точно там където бяха крилата с които пак полетя.Беше наранена,беше красива. 
Беше момиченце,беше жена.Но във всички случаи беше много,много объркана.
Може би ако не беше паднала толкова бързо,щеше да чуе как завършва думите си
Малкия Принц, но сега това не беше важно. По-важно беше, че сърчицето и е
счупено и много я болеше, онази позната болка,на която тя си обеща, никога повече да не допуска пак.
   
Остана само една, малка пъстра и красива, като усмивката и пеперуда. Може би това беше малка частичка от нея? Тя някак кацна смирено върху миглата на Малкия Принц,сгуши се
като че ли в него.
Той се усмихна и проговори ,като на себе си.
Каза:
-Да,в теб
припознах нея, когато бях летящ, сега пак летя чрез теб. Той не знаеше дали да
съжалява,че беше откровен с нея. Може би по-добре щеше ако и спести това, но как
после щеше да я гледа в очите и. Tой много обичааше да я гледа в очите, там виждаше себе си, много красив.
Обичаше да потъва в тях. Бяха нежни , красиви и изпълнени с много
любов. Взе пеперудата в длан, вдигна я над главата си и рече:
 
-Простичко,обичам те, Зиная....
 
Пеперудата литна, тя се възползва от свободния си избор.....
А малкия принц се зарече да я намери пак, но не в магазина си или във виртуалния бутик на надеждата а наистина там в родината и. Той искаше да потъва пак в очите и, дори и ако тя реши само миг. Това беше достатъчно за да може да и
каже, обичам те, Зу.
 
……………………………………………………………………………….
 
   Един ден, малкия принц наблюдаваше залеза, ”Когато човек е много тъжен, обича слънчевите залези...”  мислеше си той. Точно тогава на дланта му кацна една малка красива пеперуда. Красива като усмивката и ,помисли си Малкия Принц и се усмихна. Кацна още една и още една ,станаха много. Чудно помисли си Малкия Принц. Беше есен ,красива в своя разгул и топли цветове, но пеперудите се множаха. Кацаха на всякъде около него. Като че ли искаха да му кажат стани последвай ни.
 
Малкия принц въздъхна ,погледна пак красивия есенен залез и искаше вместо него да вижда очите и.
 
Взе чадъра си в ръка и стана. Пеперудите закръжаха около него. Като че ли го побутваха да върви към залеза. Той ги последва, харесваше му да гледа пеперудения залез на есента. Когато и последната пеперуда заляза, тогава той видя нея. Сега вече тя си имаше нейни красиви криле. Нежни още по-красиви от предните. Отначало, малкия принц не повярва на очите си .После се окопити погледна я дълбоко в красивите и големи очи и каза:
 
-Обичам те…
 
Малкия принц си мислеше,че пак сънува с отворени очи, но после той усети устните и да го докосват нежно, като пеперудени криле. Тя беше тук,протегна ръка към него и каза:
 
- Искаш ли да полетиш с мен, малък принце?
 
Гласа и беше толкова нежен и красив. Той отнасяше….
Като легендарен феникс, края е начало  помисли си той.
Очите на малкия принц, пак изгряха. Той пак се усмихваше и пак беше като птица пред полет, в онзи син час, часа преди звездите.
 
Той протегна ръка към нея, чу как тя се засмя звънко. Усети топлината на нежната и длан.
 
Макар че беше ноември, небето беше чисто а звездите толкова близо, че можеше да ги докоснеш с пръст. Те полетяха пак към своята самодостатъчност там някъде заедно в небето,където унифицираността губеше смисъла си. А неговата лисица беше най-красивата. Кой ли е опитомен сега, питаше се Малкия Принц. Но вместо да търси отговора, целуваше очите и.
 
Парка под него стана съвсем малък и празен.Там остана само един ненужен и тъжен, като есенен залез чадър.....
 
Две точки и звездичка, където и да си , с когото и да си.
Асен.





Гласувай:
3
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: chalama
Категория: Тя и той
Прочетен: 56008
Постинги: 44
Коментари: 67
Гласове: 184
Архив
Календар
«  Август, 2017  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031