Постинг
13.04.2014 12:02 -
Светлина
Автор: chalama
Категория: Тя и той
Прочетен: 1023 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 13.04.2014 12:06
Прочетен: 1023 Коментари: 0 Гласове:
1
Последна промяна: 13.04.2014 12:06
Полетът на лъчитте през думите на Пахенбел, пречупвайки тъмните мисли в усмивка. Чистото на утрото и очакването на една истинска изгаряща любов, потопила в себе си лудостта и безвремието на нашата необходимост да бъдем обичани и да обичаме. Надежда за живот пречупила в себе си болка и тъга. Красотата на дъждовните капки, разчупващи надеждата. Края на очаквнаето за прошка ражда сетива за новото начало на пролетта и звука от крила на отлитащи птици съчетали в себе си меланжа на един призрачен сън. Страстта и любовта е в мен, нося я в себе си и никой не ми трябва за да е тя. Балнаса на подредена душа измита от раните на Красива, зелен тон умиращ от не случване, истинската същност на една жена имаща глупостта и безумието да ме нарече дребно злобно човече. Имаща силата да обрече една красива любов на гордост.
Обикновено погълнати от гордостта умираме сами и не разбрани, но пък горди, а тя е грях, гордостта...
И всичко това докоснати от лъка на Бонд унесени към необходимостта на собствената ни самодостатъчност...
Обикновено погълнати от гордостта умираме сами и не разбрани, но пък горди, а тя е грях, гордостта...
И всичко това докоснати от лъка на Бонд унесени към необходимостта на собствената ни самодостатъчност...
Няма коментари
