Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.07.2011 15:57 - Тя и Той
Автор: chalama Категория: Тя и той   
Прочетен: 2421 Коментари: 5 Гласове:
8

Последна промяна: 18.07.2011 16:08

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
На жената,която обичам. На онази която е аз.
Му,целувам те !!!

ТЯ.
Тя беше потопена в очакване. Сега съществото и беше очакване. Тази сутрин, както и всяка една предишна, Тя гледаше през прозореца към прашният път. Тази сутрин гледката пак беше същата, както вчера и онзи ден и онзи ден. Ако не бяха онези малки неща,които той и остави,преди да се върне в Лондон, щеше да си мисли, че това е било само един прекрасен сън. Сън с отворени очи. Много ясно си спомняше, как го посрещна на летището. Самолете от лондон закъсня. Видя го отдалеч, усети, че е той по сърцето си. Хвана раката му. Качиха се в такси, което ги закара у тях. Беше му приготвила храна, любимата му марка бира приятно охладена, беше пуснала дискретна музика от специално подбрана радиостанция. Макар и да го познаваше виртуално и да му се възхищаваше, Тя не допусна, че така силно ще се влюби в него. Не допусна , че той ще бъде така нежен и внимателен с нея.
Тя беше уморена, заспиваше на масата застанала между тях, като един любовен рефер. Беше уморена , цял ден се беше приготвяла за този момент, който изведнъж се случи. Тя не допускаше да го види, макар и много да го искаше. Нямаше му доверие, мислише си, че е поредния виртуален лъжец ,който ще и се присмее или ще се подиграе с нея. Но тя беше уморена емоционално, не и се беше случвало такова нещо до сега.
Тя забеляза апартамета си ,чрез него ,забеляза картините, книгите ,пространството. Вече не и изглеждаше болезнено празен. На сутринта той мълчаливо си тръгна, без викове и крясъци както се беше пошегувал в нета. Значи я беше харесал. Тя го погледна от прага на вратата си. Погледна го право в очите на дълбоко, за първи път от както беше дошъл. Изкрещя му с поглед: ОСТАНИ. МОЛЯ ТЕ ОСТАНИ. Остана само миризмата му ,не на онзи парфюм а на любов и нежност. Тя долавяше тази миризма на всякъде в стаята, дори след него прегърна възглавницата и вдишваше аромата му останал там. Огледа апартамента почувства се пак в затвор останала на саме със себе си. Включи компютъра ,влезна в профила си написа му писма ,макар и да знаеше, че него го няма там. После се изкъпа погледна в огледалото и се видя много красива и още повече влюбена. Не можеше да мисли за друго освен него,искаше час по-скоро да го види.Обади му се,каза му:
-Ще хвана нощния влак ,ще дойда.Не мога без теб.
Той кратко отвърна:
- Ела,ще те чакам.
Той
   Виждам я в леглото си, спяща сгушена и примерена.
Косите и разпелени по мен, възглавница тихо прегръща
В нейния сън. Поглеждам топлината, доксвам я с устни и дъх.
Рисувам с мисли по нея,но не смея дори и да дишам.
Тя в стаята…другата…улицата с мирис на сивота…очакването,черно и бързо удоволствие към нея.
Стаята…думите и…потта клоните на дървото от вън..устните и по мен…
Миризмата и…миризмата на живот, страдание, очакване, обвземане и принадлежност и различие към еднаквост на нашето тук и сега…
Часовника…времето…въпроса КОГА? 
Тя не знае ‚че е събрала в себе си качествата на всички онези други ‚които съм срещнал и отминал, без да ме познаят.
Целува ме в съня си,уверява се,че съм тук и пак блаженно заспива.
Тук съм къде бих могъл да отида? Увива се около мен,като лозичка не иска да избягам.
И аз не искам, вдъхвам я дълбоко в себе си, задържам , не издишам.

Часовника...времето, билета ми за Лондон.А искахме да ходим боси по тревата и на лифта.
Иска да не си отивам от нея, видях го в очите и там на прага, когато ме изпращаше.Сякаш изкрещя с поглед:Остани,моля те остани.

Иска да прилича на мен,да мисли ,като мен,да се люби,като мен,да шофира,като мен
Аз не искам да е като мен,тя така е по-добра.Тя така е по-красива.Не искиам да я променям.
Така я харесвам много,може би само малко ще я поизлъскам за да ми свети,като изгрев и залез или като и двете.
Нито повече или пък миг по -малко от това.
Попива думите ми, използва мислите ми, учи се бързо. Схватлива е .Умна много. Харесва ме виждам го в погледа и. Хресва да пътува с мен. Усмихвам се и се натъжавам. Часовникът....

Писах името и на огледалото в банята,слагах тайно бележки по джобовете и,подарих и щастие и ЛЮБОВ
Нежност и закрила. Всеки има нужда от любов и нежност. Всеки е в същноста си нежен и красив.

Целувах я бавно до като спи.Всеки един милиметър от нея,бавничко наслаждавах се наплътта и,на нирваната си.Безвремието си...и Безумието си по нея.Не,не ми напомня на друга това е тя такава каквато си е сама по себе си.Забравям другите красиви моменти.Помня само нашето тук и сега.Целувам я от малкото пръстче на лявото стъпало до последното косъмче на косата и.Обичам я много до върха на последната си мисъл.Усмихвам се,сещам се за ореодите на Уайлд.

Не свиря сега страстта си на нейното тяло,сега тя не е цигулка и аз не съм лък любовник.Сега имам нужда само да я целувам,едва едва докато спи.Сега имам нужда да и кажа:Обичам Те,Му...само с целувките си и това ми изглежда толкова не достатъчно.Не съм сега философ или магьсник.Не съм и учител или творец.Сега съм само себе си гол пред бялата врата на Любовта.Сега съм само един мъж имащ смелостта да обича една жена категорично и безкомпромисно....

Тя не вярваше, че той ще се откаже от всичко и ще дойде за нея.Една сутрин пак погледна през прозореца си и видя черен опел с пловдивска регистрация. Не повярва на очите си.Ущипа се,винаги така правеше,когато иска да се увери,че не сънува. Облече се на бързо и излезна на вън. Той беше там, мълчаливо пушеше. Нищо не каза ,само я прегърна и в мълчанието му Тя чу:
- Тук съм, Му при теб. Този път ще остана за винаги.







Гласувай:
8



Следващ постинг
Предишен постинг

1. renika67 - И аз много не вярвам. . . . . . . . . . Но ...
18.07.2011 21:27
И аз много не вярвам..........Но хубаво си го написал,поздрави!
цитирай
2. chalama - renika67
18.07.2011 22:08
всеки има свобода дори и във вярата си.благодаря ти.аз вярвам,винаги съм и вярвал винаги ще и вярвам.вярвай ми.защо мислиш,че пропадна уговорката ни?
цитирай
3. анонимен - въобще незнам за какво говорите, ...
19.07.2011 15:57
въобще незнам за какво говорите, като се абстрахираме от това- да хубаво си го написал, хубавото е, че писанията ти са някак интригуващи и поне мен ме държат в напрежение до самия край. Все се питам какво ще стане аджаба...
и описанията - все едно съм там
цитирай
4. chalama - анонимен благодаря ти.
19.07.2011 16:54
радвам се,че ме харесваш и четеш.
цитирай
5. batogo - Супер!
25.11.2012 07:40
Много красив и истински разказ за любовта! Пожелавам ти да продължиш да го изживяваш!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: chalama
Категория: Лични дневници
Прочетен: 117779
Постинги: 54
Коментари: 68
Гласове: 199
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031