* Любов * 
на Асен


Едно момиче мило
в себе си се притъмнило.
Плачещо за един мъж,
но не в цъфналата ръж.

Отиде тя на село,
село диво,опустело.
привикна тя с тишината,
но не и със самотата.

Технологии модерни
намери сили тя безмерни,
пише си с мъжа,
нали й е Любовта.

Този мъж й е опора,
истина е това,
такива сили дава
само Любовта.

Блестиш,Му!Чудя се до къде ли още:)?Мляс.:))