Уелс родното място на Даяна.Според местните тя никога не е живяла там.Винаги е била в Лондон.Кардиф,отвратителен град,както и Уелс.Установихме се в малак град с не запомнящо се име.Малък и населен със селско английски самоосъзнавали се получовеци-поудроиди(да не кажа полуидиоти).
Снимките бяха два дена.Снимахме филм за обзела ревност между тинейджърки.Че какво друго в световно неизвестен малък град,пред който родното ми Карлово изглеждаше,като мегаполис.Този път бях част от екипа на National Film and Television School.Нямах търпение да се прибера в Лондон,учудващо.
Най-сетне Лондон много лик и еднакъв.Както казва  Murray Head  в  One Night In Bangkok  от незабравимия мюзикъл  Chess -One town"s very like another When your head"s down over your pieces, brother. 453 това  е номера на автобуса от Marylebone Station.За щастие той не е от онези емблематичните за Лондон двуетажни.В България му казват “хармоника”Настаних се до прозореца за да се наслаждавам пак и пак на моя любим Лондон.Вниманието ми обаче ангажираха млада двойка.Той типичен англичанин с безизразна физиономия,I-phonе конектнад в ушите и неизменното шалче.Тя със китайска физиономия(не че имам нещо против,даже искам да пробвам китайско) и с европейско тяло,ама много европейско,чак да ти се прииска.Той нервно човъркаше i-phone,a тя него с палаво езиче по вратлето Очевидно имаше голяма нужда от бритиш паспорт. Точно тогава.Нали знаеш,нали ти се е случвало? Знам ,че ти се е случвало.Знаеш,че ще ти се случва пак и пак,още и още.Вдишах познат спомен.Как му беше името на този парфюм?Как и беше на нея името?Какво обичаше?Как изглеждаше?Как ме целуваше?Защо се разделихме?Коя беше?Не,не греша познавам го този аромат.Автобусът вече завиваше към Oxford Circus мислите ми препускаха на зад.Колкото повече се надъхвах с аромата толкова по-малко или изобщо не се сещах.В ума ми мигаше с ярка червена неонова светлина въпроса коя,коя? Стана ми някак мъчно за нея онази,която ме беше пуснала в себе си в ума си.Онази която ме целуваше.А аз даже не я помних.. Съществото с китайски произход(и европейско тяло) вече отегчено гледаше на вън през прозореца.проследих погледа и се стреснах вече бях в  Westminster. Моста ,реката Темза,лениво танцуваше.Една жена,която никога не бих забравил,тя ми беше разказвала за реката и бамбуковата флейта,Тя ме научи да ги разбирам.

Обичам кафе с мляко,поръчах си го.Пред мен не виждах Темза,но пък виждах много туристи.От дясно London Eye се опитваше мързеливо да се завърти,от ляво моста на Westminister ,чувствах се някак празен ,изоставен,някак сам.Само шотландеца с неговата гайда и типична носия с пола и карета(съдейки по каретата беше от северозападна шотлнадия)някак ме усмихваха.

Дразнех се,че ми изневерява паметта.Някой беше казал,че за да си спомниш нещо,трябва да мислиш за друго. Мисля си ,че беше чичко Фройд,с неговите заигравания със съзнание,подсъзнание и Свръх-Аз.Мислих си за балоните червени и сублимирани в женски гърди.Да….точно така да,да да.Казваше се Таня,така ухаеха гърдите и.Виках и Американка,защото скоро се беше върнала от Биг Ейпъл.Да,имаше "Хонда" идваше с нея да ме вижда.Тогава работих в отдел "Култура".
Винаги ходих сам на театър и си представях как има жена който се сгушва в мен,когато угаснат светлините и поради това,една вечер я водих на театър.Винаги исках някой да ме държи за рака. Докато се наслаждавам на представлението, исках  да се наслаждавам и на ласка.
Тя упорито обясняваше на лелките от нейния ред ,че не е Нети.Аз упорито обяснявах ,че Е .Лелките ми повярваха,даже успях да им издействам и автограф за внучетата от Таня,която се бе примирила да е за малко Нети само и само да я оставят на мира в случая на мен .Беше странна и малко ексцентрична.Харесваше ми ,как се обличаше.Цветовете и материите,които съчетаваше .Все пак е работила 4 години в Ню Йорк в тази сфера.Не си спомням къде и кога я чуках за първи път.Но си спомням как я чуках на задната седалка в колата ми.И онази песен scream на Timbaland,Kery Hilson и изключителната много яката Nicole Scherzinger.Обичаше да демонстрира присъствието си с мен.Имаше кафени топли очи,руса коса и нежни длани.Смееше се много когато бяхме  заедно,пушеше и ядеше ябълки.Имаше много цветни неща по ръцете си,имаше и гривна сребърна със статуята на свободата,импейр стрийт билдинг,ябълка и други.Питах я защо пък ябълка,къде и е мястото тук?Тогава научих,че така казвали на Ню Йорк-Биг Ейпъл.Беше влюбена в мен,виждах го в очите и.Имаше нужда да е,искаше да започне всичко отначало.
Харесвах я,ама не чак за ново начало.Бомбардираше ме със смс,и.Наричаше ме мило мое момче.Една сутрин докато тя спеше гола в леглото ми,разглеждах я.Докосвах с очи тялото и.

Всеки човек си има парадигми,онези истини,които е извлечел сам за себе си от живота.
Тогава осъзнах,че всяка жена след правене на любов,когато е задоволена е "гола".Tакава каквато е ,без маска без грим.Гола в истинската си същност,такава каквато е била като момиченце и такава каквато е винаги,когато е задоволена,без свян ,без атрибути жена в чист вид,както би казал един Кант да речем.Някой в голотата си запяват,някой са грозни,други агресивни или стават откровени.Някой са студени други унесени.Гледах я ,тя не беше моята цигулка,на която да свиря моята “зима” на Вивалди.Не събуждаше виртуоза в мен.Изнасилвах се,още повече,че имах "цигулка",която стенеше с най-нежните акорди в душата ми,Която беше красива в голотата си и ми четеше поезия.Защо тогава по-дяволите бях тук?

 

Чувствах се тройно прецкан.Първо заради себе си,защо се самоизнасилвам,като правя любов с нея? Че аз даже ни и се и отдавам. Второ,защо я обричам в илюзия,и тя има сърчице,мечти как ще ги разруша? Трето а онази другата,която ме кара да летя.С която искам да остарея,с какво го е заслужила?Защо , защо, защо….

Може би за да реализирам част от мечтите си.Защото знам,че жената която обичам,няма възможност да е с мен на театър или да е по-честичко с мен.Ако е така…няма оправдание.

Дълго гледах след нея,не исках да е наранена.Не исках и да я върна.Просто се надявах всичко да се забрави.Аз  успях за Таня,не знам.
Откраднх си чашата с кафе,на нея имаше от червилото и.

 

И така днес на трети октомври,след 3 години,аз бях в автобус номер 453 в Лондон аз си мислих за Таня.Искаше ми се да  е здрава,жива и щастлива и….да ме докосне с усмивката си ,поне за секунда.

Браво,много добре си го разказал.И аз съм имала такава ситуация.Добър си.А ти на какво ухаеш?

Благодаря.Аз ухая на себе си и на мечтите си.

Някак недокоснат остана споменът ... в разказа.
Фройд помогна ли ти? Таня помогна ли ти? Не да си спомниш, а да докоснеш спомена за "цигулката", "събуждаща виртуоза в теб" - като песничка, която е в главата ти и просто трябва да изтананикаш. Както спонтанно го правят децата. Не вярвам, че не помниш. Не вярвам, че и ти го вярваш, особено след думите: "която ме кара да летя". Казваш, че в спомена си тройно прецакан, а в разказа?

Все пак гласувах +1

едва ли бих се надявал някакъв брадат ,пръдлив и малко луд старец да ми помогне по онзи начин.Ако се отнася до моята цигулка,Таня не ми помогна.Нямам спомен за моята цигулка.Тя не е спомен а е вдишване и издишване.Тя е в мен тук и сега,в ума ми.Да,паметта била избирателна според един брадат,пръдлив и малко луд старец с австрийско име.Имаш свободен избор.Вярвай в каквото искаш,макар че винаги си казвала друго.Понякога излизаме от границата на имагинерността и реалността.Чувството за прецаканост е извън тази граница.Благодаря все пак,за гласа.Искаш ли да пиша още?

Хей, хей, аз нямам вина, за да се чувстваш по начина, по който се чувстваш. Фройд -също. Пиши още, но само, ако това не ти пречи, ако не те влудява. Не знам дали ти помага. Но поне да не ти пречи. Успех!

А ти,от къде знаеш как се чувствам?Или само предполагаш?На против влудява ме с жажда за живот посред нощите,окъпани в неон и реклами в един лондонски булевард.....Благодаря....на Теб Любов и мечти...

Тъжно.Разплака ме и ме докосна.Всички мъже ли сте такива?

kak da te namerq.ot sofia li si?az sym eli.

Приятно ми е Ели.Не е необходим да ме търсиш,просто ме чети тук.Не,не съм от София,от по- голям град съм.