Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.02.2018 12:11 - ИK social justice warrior
Автор: boristanouscheff Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1085 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 12.03.2018 13:03

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Нито неолибералната Истанбулска конвенция (ИК) ще стане по-приемлива ако коректно се преведе на български английският ѝ оригинал, нито допуска разпоредбите ѝ да се приемат с модификация или тълкуване, така, че без нея е най-доброто решение. Тя обаче изигра неоценима роля в изясняването кой кой е в политическото бг пространство и най-вече в дясното, където направо свали маските. При противниците на конвенцията картината е следната. -  БСП,  като перестроечни демократи,  я отхвърлиха не от ценностни съображения а от пропагандни - те са опозиция на управляващите. Ако бяха на власт, щяха да я ратифицират, защото прокарваната чрез нея идеология е лява по генезис и им пасва на имиджа. Не са и ОП русофилите, а.к.а. ПатрЕотите, които могат да ни убедят, че ако ЕС я отхвърляше а Русия приемаше, те нямаше да са на обратното мнение. В Реформаторският блок пък, в следствие на наложената му почивка в опозиция,  разумът успя да надделее над колаборационизма. А Църквата, която и без да е политическа организация има влияние върху показно черкуващите се в нея лидери, направи това, което канонът ѝ повеляваше - защити Творението от деконструктивно посегателство.

От защитниците на конвенцията, ГЕРБ, логично за опортюнизма си, последва източника на европейските фондове, който вече бе взел решение да се присъедини към ИК. Очакваше се обаче обявилите се за тъмносиня опозиция ДСБ, чиито ценности се предполагаше да са доказалите се с времето консервативни, традиционните за демокрацията,  да се обявят против. Те обаче, без ни най-малка съпротива, се оставиха да бъдат прелъстени от сирените на неолиберализма.  Смятащите себе си за дясна опозиция,  всъщност се оказаха с ляволиберални разбирания, които имат общо с дясното толкова, колкото и социалистическият интернационал. Пролича си тяхното и на кръжеца от срамежливо-ляволиберални организации около ДаБг нагаждачество. Колкото и да оправдават поведението си с “няма ляво, няма дясно“ реалностите на политическия живот в България, това е вярно единствено за светоусещането на българина. То е израз на прословутата “оптимистична теория за нашия народ“ отразяваща демократичният усет и потенциал на българското общество. Тях откриваме не в несъществуващия отказ от противодействие на домашното насилие - тезата-опорка на привържениците на ИК, а в отхвърлянето на джендъра като норма.

Независимо дали нормативизмът ще се прояви в областта на културата, за да интериоризира стойностите произтичащи от идеологията на джендъра  като универсално валидни (транскултуралност), или в областта на социологията, налагайки чрез кодиране на малцинствените колективни практики  на стандартизирани норми за поведение на всеки индивид (транснормативност), той преминава в правен позитивизъм при който дължимото поведение не е обвързано  с морален еквивалент. Самата ИК е завършена концепция на “Social justice warrior“ снабдена с необходимия правен инструментариум позволяващ ѝ да наложи каузата на социалния “прогрес“ над “консерватизма“. / За “прогресивните“, проблемите на обществото се разглеждат като отношения на господство, форма на потисничество на слабите от силните, като за потисничество се смята както липсата на формално така и на материално равенство. Самото неравенство се представя като присъщо на групите. Така някои групи хора са съставени от потиснати, а други групи от потисници. За позитивно поведение се смята заставането на страната на потиснатите. Науката в лицето на социологията при тази доктрина е на пиедестал. С нейна помощ - социалното инженерство - се смята, че може да се развие проект (социална утопия) за подобряване на обществото и човека. Първата историческа форма на “прогресизма“ е комунизмът. /

Разбира се, никак не е приятно да те съдят по същността, а не по образа, който ти самият представяш. Затова и определяните някога като сини вложиха цялото си старание в доказване на тезата за несъстоятелност на притесненията на противниците на ИК. Опитаха се да изместят   дискурса от изоставените от тях цивилизационни ценностите към предпоставеното наличие на предразсъдъци у другите. Липсата на стойностни аргументи за позицията си те заместиха с квалификации  градиращи  от “малоумни“, през “малокултурни“ до...“путинисти“. За формален повод на тази “умнокрасива“ словестност им послужи присъстващият в конвенцията интенционално, но не и черно на бяло,  “трети пол“,  който спешно бе въздигнат в ранг на предразсъдък. Спекулирайки с неговата уж фантомна същност, привържениците на ИК сами акцентираха на значимостта му.  Но защо именно то(й) се превърна в център?

Еволютивно или телеологично природата не се нуждае от друга освен бинарна представеност на половете. Двоичната комбинативност е достатъчна за подсигуряването на живота. При три и повече съчетания  резултатът е Вавилонска кула. Да бъдат в небинарно съотношение - повече от два, половете могат само ако са “конструкти“ на небиологична основа. Тогава е възможно да бъдат не 3 или 33, а 333 и повече, защото единственото им ограничение ще е човешкият капацитет за “самоизмисляне“. Заиграването с представите за незадължителност на съответствието между физиологичната детерминираност и произтичащите от нея социални функции води до актуална безкрайност. Полът не като биология а като свободно избираема социална роля, а.к.а. джендърът (в понятийното си развитие от 60-те г. на м. век насам), се представя като доказателство за неограничеността на човешките възможности преодоляващи онтическите граници. Ето защо, доктрината на джендъра (“социалния пол“) се определя също като “прогресистка“ и не е случайно, че ИК е съчетала в едно марксистките основи на историческия и джендърния прогресизъм. / Теоретичните основания на джендъра съм засегнал подробно в статията си “Истанбулската конвенция като антиутопия“ http://boristanouscheff.blog.bg/lichni-dnevnici/2018/01/23/istanbulskata-konvenciia-kato-antiutopiia.1589685 /

След като теорията за класовото разделение на марксизма-ленинизма се провали, неомарксистите (“културните“) постулираха, че разделителните линии в обществото минават между различните малцинствени групи. Мултикултурализмът (груповият еквивалент на познатото ни от миналото глобалистко  “мирно съвместно съществуване“) е отражение на тази представа. Джендър идентичността е негова проекция. Полът, не като анатомична даденост а като социална конструкция (“дискурсивно произведена материалност“), позволява на тази основа безпроблемното пъпкуване на групите. За социалните инженери дефертилизацията на буржоазното обществото включваща разбиването на традиционното семейство чрез мултиплициране на вариантите му (хомо/джендър семействата),  е един от най-преките пътища за отмирането му и следователно води към “прогреса“. Няма страшно, успокояват ни обаче нашенските агитатори - не сте разбрали - не целим да вкараме в домовете ви третия пол (прилагане на тактиката преодоляване на измислено препятствие), а само искаме да разчупим традиционните представи за обвързването на социалните роли с един от двата пола. Така и Калин Янакиев и Радан Кънев се заеха да ни убеждават, че нестереотипно разбиране за роля  било, примерно, мъжът да шета/готви в кухнята. Е, малка подробност е, че още при комунизма ни бяха научили, че кой мъж, кой жена няма значение, когато трябва във всички сфери на живота да се гради “светлото бъдеще“.

Няма нормален човек, който да е за насилието, но конвенцията, под претекст за обхващане на всичките му измерения, се опитва да официализира постулатите на левичарската си идеология релативизирайки моралните норми и утвърдените ценности. Опитват се да ни убедят на базата на манипулативния превод на понятието джендър, че той не е нищо повече от познатия ни вече от литературата “жанр“ - мъжки и женски жанр в ролите на биологичния пол. Как обаче стоят в действителност нещата може да се разбере едва след сравнения с английския оригинал. Ще цитирам някои пасажи от конвенцията за яснота на български,  но ще вкарам на спорните места и оригинала.

Член 4 от конвенцията, точка 3. “Прилагането на разпоредбите на настоящата Конвенция от страните, по-специално мерките за защита на правата на жертвите, трябва да бъде осигурено без всякаква дискриминация, основана на ПОЛ [биологичния пол - “SEX“], СОЦИАЛЕН ПОЛ [“GENDER“], раса, цвят на кожата, език, религия, политически или други убеждения, национален или социален произход, принадлежност към национално малцинство, имуществено състояние, рождение, СЕКСУАЛНА ОРИЕНТАЦИЯ, ИДЕНТИЧНОСТ ОСНОВАНА НА ПОЛА [“GENDER IDENTITY“ - идентичност основана на социалния пол а не на биологичния, както се внушава от бг текстът] (...).“ Възможно е тук някой да изтълкува че пол и социален пол са на обща база - биологичната - и че само проекцията на втория в социалната сфера ги отличава, но присъстващата в точката в оригинал джендър идентичност (gender identity), различна от отбелязаната също там сексуална ориентация, сочи ясно, че не физиологията е визирана в определението джендър, а свободно избрания за пред обществото пол, на който ще отговаря и съответната джендър роля.

Най-доброто потвърждение за този извод намираме в пояснителния доклад (преводът на български е мой) към конвенцията, също Член 4-ти, точка 53. “(...) Някои групи индивиди също могат да бъдат дискриминирани поради тяхната ДЖЕНДЪРНА ИДЕНТИЧНОСТ [“GENDER IDENTITY“], което означава, с прости думи, че СОЦИАЛНИЯТ ПОЛ [“GENDER“], с който се идентифицират, не съответства на БИОЛОГИЧНИЯ ПОЛ [“SEX“], който им е бил приписан при раждането. Това включва категории лица като трансджендърите или транссексуалните, травестити и други групи от хора, които не съответстват на това, което обществото припознава като принадлежащо към категориите "мъжки" или "женски".“ Или в резюме - ДЖЕНДЪРЪТ НЕ СЪОТВЕТСТВА НА ПОЛА!

Знаейки вече, че пол и социален пол са две различни по категория понятия, можем да добием представа и до каква степен е адекватно внушението на Янакиев и Кънев за баналния подтекст на “нестереотипните роли на пола“, което в действителност се отнася за джендърните идентичности. В Член 14 на конвенцията, точка 1. равнопоставеността (към задълженията въобще) между жените и мъжете е разделена от нестереотипните роли на социалния пол.: “Страните предприемат, където е подходящо, необходимите стъпки за включване на съобразен с развиващите се възможности на учащите се учебен материал по въпроси като равнопоставеност между жените и мъжете, НЕСТЕРЕОТИПНИ РОЛИ НА ПОЛА [“NON-STEREOTYPED GENDER ROLES“ - в бг текста е отбелязан манипулативно социалния пол само като пол], взаимно уважение, ненасилствено разрешаване на конфликти в междуличностните отношения, насилие над жените, основано на пола, и право на лична неприкосновеност, в официалните учебни програми и на всички образователни равнища.“  И тъй като става въпрос за образование в този член, може да си представим още и до какво възприятийно объркване а оттам и до психологическо, ще се стигне ако на децата, както предвижда ИК, преди още да са изградили понятийния и ценностния си апарат, започне да им се обяснява, че могат свободно да си избират джендърна идентичност...

Идеологическата натовареност на конвенцията не се изчерпва обаче с промените в стандартите на образованието, чиито резултати са отложени във времето. Тя търси незабавен ефект поставяйки си амбициозната задача (Член 12, точка 1) да: “изкоренява(не на) предразсъдъци, обичаи, традиции и всякакви други практики, основани на идеята за малоценност на жените или на стереотипни роли за жените и мъжете.“ Последното “или“ е много характерно. Има, няма констатирана малоценност, стереотипните роли ще се изкореняват (както и традициите) в името на джендърната сполука. За целта, “новият ред“ на конвенцията възстановява и водещото място на държавата спрямо индивида, за която вероятно е било отчетено, че е била позанемарена с отмирането на тоталитарните режими:  “Предоставянето на услуги [евфемизъм за намесата ѝ в личната сфера] не бива да зависи от желанието на жертвата да подаде жалба или да свидетелства срещу извършител.“ (Член 18, точка 4)

А за да няма опити за измъкване от така наложения “прогрес“, се въвежда специален механизъм за наблюдение - GREVIO. Трудно е да се измисли нещо по-недемократично. Някаква групичка активистки на феминисткото и прогресисткото движение, в явен конфликт на интереси спрямо задълженията си, назначени а не преминали през изборна процедура, получили наднационални правомощия и пълен имунитет за действията си (тоест, инвестирани с безотговорност), ще осъществяват поредния мониторинг над иначе суверенните ни (колкото и да са калпави) институции и ще им пишат  и налагат закони ако досегашните не са в съответствие с джендърната правда... / Досущ Мойри, ще държат нишките на прогресисткото бъдеще: “Нека в ужас, в изненада рухне всяка черна сграда на световната неправда, на сподавения стон и човекът [то] да намери, зад открехнатите двери, мъртви старите химери на бездушния закон.“ :) /




Гласувай:
2



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: boristanouscheff
Категория: Лични дневници
Прочетен: 370568
Постинги: 60
Коментари: 98
Гласове: 77
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031